Аз имам толкова въпроси ,чиито отговор не знам,
ако съществува Господ и го видя ще му ги задам.

Погледна ме и знаех, какво си мислиш ти .
Изпиваш ме бавно, поглъщаш ме с очи .
Притесняваш ме -корема ми се сви,

 Те казаха - била съм слаба, за в бъдеще така ще е -така е и сега.
Аз мисля друго по въпроса, но няма да се оправдавам, щом сте казали -Нека е така!
Преди приемах го като обидa. Смятах,че не ме познават явно те, но когато чух тези думи и о...

Страст или може би някакъв вид лудост е това
-обичам и жива съм в мига, когато храня моята душа.
Глада ми засища се, но не с храна, а със смислени слова,

 Може би цинична ставам ,защитавайки най- ценното ми на света.
Ще  опитам да се оправдая защо слуичи се така.
Казаха било природа - нападаш или теб ще те ядат.