Прочетен: 642 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.03.2017 10:09
Може би цинична ставам ,защитавайки най- ценното ми на света.
Ще опитам да се оправдая защо слуичи се така.
Казаха било природа - нападаш или теб ще те ядат.
Преди не вярвах,че аз омразата не я познавам.Как точно ще ме наранят?
С всеки като с брат държа се ,не изнаевервам и на честността
все първа казвам съжалявам и винаги подавам аз ръка .
Само не разбирам, когато паднах защо не ми се върна тя.
И минава време и е все така...
Аз още не нападам, явно моята порода я ядът.
Да бъдеш честен вече смехотворно e ,а изкуството не го ценят.
И след толкова години ,спазвам ценностите си макар
,че от кротки актове , те прирастнаха в пожар.
Пламъка разгаря се в мига,когато чуя ругатня,
когато някой си реши ,че може друг да нарани.
Когато плюе на мира и не уважава мъдростта.
В моменти като тези искам да се спра ,но безсилна съм пред пламъка в моята душа.
Влизам в атака , както никога преди ,разбрала ,че истината сама няма да се защити.
Аз браня вярванията си със слова ,открила в тях скоро сила и мощта.
Така ,че уважаеми , сам прецени защо циник аз станах и тогава ме съди.