Прочетен: 407 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2017 23:37
Страст или може би някакъв вид лудост е това
-обичам и жива съм в мига, когато храня моята душа.
Глада ми засища се, но не с храна, а със смислени слова,
мелодия спираща дъха и талант за който няма правила.
И грозното прави той в красиво, знаейки,
че не уменията превръщат го в живо.
Да те накара да се смееш, да трепериш, да почустваш онова
дето той толкоз дълго е в себе си държал.
По- силно да забие твоето сърце,
щом представлението почне с неговото в синхрон да сте.
Мога да го нарека магия, мощ и сила, но има и уловка тук сега
тя е само за тези, отворили своите сетива.
Тези дето гледат с отворени очи,
тези, които не лепкат етикети и не затварят те врати.
Тези, които чуват не само със слуха си,
а усещат го с тялото, със разума със духа си .
И не ли туй магия ми кажи,
да разплачеш милиони, със присъствието си
Със смелост да излезеш и да разголиш, всичко онова
дето те изгражда, но и дава ти крила.
И нека за момент се сетми за това,
че всички сме таланти на света.
Развили малко или много дарбите свои,
без значение кой е жанра и какви са главните герои ,
няма думи описващи твореца в мига вижайки
отражението на труда му изразявайки се в това -
аплодисменти ,разчувствени лица ,спираща дъха ни -отронена сълза!