Погледна ме и знаех, какво си мислиш ти .
Изпиваш ме бавно, поглъщаш ме с очи .
Притесняваш ме -корема ми се сви,
приближаваш се- сърцето бързо започна да тупити.
И бавно е, все едно ме мъчиш ти .
Преценяваш ме - дали в очите желание гори.
Преглъщам бавно - но буцата в гърлото още си стои.
Ръцете ти на кръста ми, дъха ти в моите коси -
настрънах, изпъчих се в опит да те стигна с рамене,
но ето мъчиш ме, отстъпваш от мен -карчка, две.
Новобранка съм, но разбрах, че постановка е това.
Погледа ти дава ми увереност,че ще спечеля в таз игра.
Отстъпих грациозно аз назад -
може първия бой твой да е, но не и цялата война.
Взирах се през прозореца и мълчах .
Бях женствена, семпла, уверена в себе си стоях.
Усетих, че запъти се, тръгна дръзко ти към мен,
прекоси стаята, вече беше устремен.
Обърнах се и казах - Спри, не можеш толкова лесно
ти със мен да си .
Глеадше ме жадно, присвиваше очи -
"Няма да е лесно" и като звяр във мен се впи.
Спчелих битка си малка, разбрах тогаз едва,
че ти хищника си, аз плячката във твоята yста .
Играта беше по- мащабна, не знаех за това -
побеждавайки те скромно, загубих цялата война.
Загубих свободата без да съм готова сега,
но спечлих любовта ти , лъвица - твоя слабост и искра.