Прочетен: 409 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.03.2017 10:02
Те казаха - била съм слаба, за в бъдеще така ще е -така е и сега.
Аз мисля друго по въпроса, но няма да се оправдавам, щом сте казали -Нека е така!
Преди приемах го като обидa. Смятах,че не ме познават явно те, но когато чух тези думи и от близък - те наранихаа моето сърце.
Нима е толкоз трудно мълчанието ми разбереш - Не е, просто трябва малко да помислиш и да се поспреш.
С тишината казвах повече отколкото с думи бих могла да обесня,но щом действията трудно се разбират, сега налага се да разясня.
Не бях го искала или планувала- ненадейно аз открих,
срещу злоба, завист и писъци простичък метод разкрих.
Аз казвам им малките хора, а те ходят с най- високо дигната глава,
но всичко това е отгоре на химерното им самучувствие и самота.
Опитвах се да ги отбягвам, не харесвам драма,
предпочитам истински неща.
Oбаче те навсякъде са и на тъпите им забележки
започнах да отговарям с тишина.
Че какво друго трябва да направя, да се впускам в техния сценарий,
да игррая роля та им аз от жал, или да започна да се защитавам
в битка рицър срещу изнемощял.
Не искам да ги оскърбявам като изричам гласно онова
дето тъй отчаяно прикриват с арогантност и със суета.
Може би не само аз мисля, че малки и прозрачни изглеждат в мига, когато почнат да унижават и да подтискат честните с дела.
Тогава просто ставам и обръщам си гърба, разбрала
че са прекалено много и нама как да променя света.
За това слабa ме наричай.. Щом го вярваш вече знам..
Но извинявай трябва да тръгвам ,за другото се сещай сам....