Те казаха - била съм слаба, за в бъдеще така ще е -така е и сега.
Аз мисля друго по въпроса, но няма да се оправдавам, щом сте казали -Нека е така!
Преди приемах го като обидa. Смятах,че не ме познават явно те, но когато чух тези думи и от близък - те наранихаа моето сърце.
Нима е толкоз трудно мълчанието ми разбереш  - Не е, просто трябва малко да помислиш и да се поспреш.
С тишината   казвах повече отколкото с думи бих могла да обесня,но щом  действията трудно се разбират, сега налага се да разясня.
Не бях го искала или планувала- ненадейно аз открих,
срещу злоба, завист  и писъци простичък метод разкрих.
Аз казвам им малките хора, а те ходят с най- високо дигната глава,
 но всичко това е отгоре на химерното им самучувствие и самота.
Опитвах се да ги отбягвам, не харесвам драма,
предпочитам истински неща.
Oбаче те навсякъде са и на тъпите им забележки
започнах да отговарям с тишина.
Че какво друго трябва да направя, да се впускам в техния сценарий,
да игррая роля та им аз от жал, или да започна да се защитавам
в битка рицър срещу изнемощял.
Не искам да ги оскърбявам като изричам гласно онова
дето  тъй отчаяно прикриват с арогантност и със суета.
Може би не само аз мисля, че  малки и прозрачни изглеждат в мига, когато  почнат да унижават и да подтискат честните с дела.
Тогава просто ставам и обръщам си гърба, разбрала
че са прекалено много и нама как да променя света.
За това слабa ме  наричай.. Щом го вярваш вече знам..
Но извинявай трябва да тръгвам ,за другото се сещай сам....